Доктор Янакиев представя проблеми на човешкото движение
разкази с очакван край . . . . . 088 ORTOPED /6786733/

Ян
03

Детето разбира прости изречения, които съдържат подкана: „Ела тук!“, „Донеси ми топката!“, но не го прави винаги. Характерно за тази възраст е, че детето забравя нареждането още докато се опитва да го изпълни. По пътя към целта то се отвлича от други интересни неща. То говори все повече разбираеми думи – „бау-бау“, „мяу-мяу“, „па-па“ и други.

Гоненицата, като родителят е на четири крака, се посреща с буйна радост и възторг. Детето е в състояние да си подава предмета от едната ръка на другата и в ръката на друг човек. Може да пуска предмет в кутия или в бутилка през малък отвор, например копче или топче в шише – но внимавайте да не ги глътне. Едногодишното дете пълзи все още с удоволствие, но вече може да се изправя и дори да прави няколко крачки. Пълзенето служи преди всичко за игра. Седенето е абсолютно стабилно и развитието на тази функция е достигнало своя окончателен етап.

Ако се хване детето за едната му  ръка, то е в състояние в края на първата година да прави първите крачки. Те са все още несигурни и широки. Детето губи бързо своето равновесие, така че възрастният трябва все още здраво да го държи и евентуално, преди да падне, да го хване.

Ян
03

Детето показва  явна реакция при забрана. При думичката „не“ то прекъсва своята дейност за малко, след което поглежда въпросително или дяволито възрастния. След това отново повтаря забраненото действие. На тази възраст забраните се забравят  лесно, затова трябва да бъдат повтаряни. Някои деца могат да употребяват малки едносрични думи със специално значение: „бу“ за кола, „ам-ам“ за храна и други. Това не е задължително за тази възраст, може да се постигне и в по-късните месеци.

Така детето пие от чаша, като я държи с две ръце. Можем да му помогнем, като я придържаме леко. Проява на самостоятелно хранене е хващането на бисквита или хляб с ръка.

Детето открива взаимовръзките между предметите. Може да придърпа покривката, за да си вземе нещо от масата или да дърпа играчка за връвчица. Детето хваща, като използва извитите палец и показалец като клещи. То може да повдигне кутия или възглавница , за да извади скрития преди това пред очите му предмет.

Пълзи вече на четири крака много уверено и координирано – лява ръка/десен крак. Детето седи самостоятелно напълно стабилно. Ходи странично, като се придържа за предмети и мебели. Може да прави опити да ходи самостоятелно, като го държим за ръце. То ходи с така наречената „тазова стъпка“, като премества крака си заедно с таза. Това са несигурни, нестабилни крачки, но това е началото.

Юни
08

Винаги съм твърдял, че ДЦП е една много коварна болест. Тя засяга не само двигателната, но и умствената дейност на детето. В сравнение с нея счупването на кост  е един абсолютно честен противник. Пациентът веднага отива при травматолог, защото фрактурата не може да чака. Лекарят обикновено се справя със счупването по стандартен, оттрениран многократно начин и в повечето случаи костта зараства напълно и болният е отново здрав както преди. Прекрасно е да си травматолог, да правиш хората отново здрави.

Не стои така обаче проблемът с ДЦП. На първо място детето не отива веднага при ортопеда. То е изцяло зависимо от своите родители, от техните проблеми в работата, в семейството, мнението на дядото и бабата, какво ще кажат съседите, някоя позната с дете с ДЦП, която не е успяла с лечението и подсъзнателно, а много често и съзнателно иска и другите да не успеят. Детето току-що е почнало училище, после е Коледа, после пак училище, после „не мога да се отделя от службата”, после „ще ходим на море” и т.н. Чувал съм всичко това стотици пъти, чувал съм дори „ами тогава е празникът на града ни”. Иначе „всички дават всичко от себе си”. Добре казвам, в нашата болница всичко е безплатно – всички консумативи дори тези, които не се покриват от касата, всичко дори  телевизорът и климатикът, няма пари под масата. От вас се иска да отделите 2-3 дни от ценното си време за здравето на детето и повярвайте ми, уважаеми читатели, около 40% намират хиляди причини да не го направят.

Когато се забави лечението на спастичната ДЦП, се случват следните необратими проблеми:

  1. Контрактурите на мускулите водят до контрактури на ставите, които се лекуват трудно и невинаги безнаказано.
  2. Контрактурите на мускулите водят до промени във формата на костите – например изправяне на шийката на бедрената кост, сплескване на ходилни кости в деформация и др., които изискват прерязването им, за да бъдат възстановени.
  3. Промените във формата на костите водят до промени и дори постепенно изкълчване на стави – например изправянето на шийката на бедрената кост води до изкълчване на тазобедрената става.
  4. Приучаването на детето да ходи с неотпуснати мускули създава порочна и грозна походка, която трудно, а често и ненапълно се преодолява след операция.
  5. Мускулните контрактури не позволяват на здравите мускулни групи да се развият въпреки старанието на рехабилитатора.
  6. Липсата на физическа независимост забавя значително умственото развитие на детето допълнително.

Всички тези проблеми се натрупват още през първите години от живота на болното дете. Не трябва да се пропуска това златно време  в търсене на „чудодейното” хапче или „да видим какво ще стане”, или „да изчакаме още малко” и други такива.

Най-големите ми успехи в лечението на ДЦП са само тогава, когато родителите се борят заедно с мен за здравето на детето си.

Прекрасно е да си ортопед, да се пребориш за здравето на хората, но само ако те наистина го искат!

Апр
10

През този мецес социалният контакт на детето с неговите близки се издига на ново, по-високо ниво. То повтаря с удоволствие действия, които му донасят похвала и по този начин то разбира ,че привлича вниманието на възрастните към себе си. Детето е готово на тази възраст за диалог. Когато родителят стои очи  в очи с него, може да се проведе следната игра на думи и отговори – например родителят повтаря ясно сричка или двойка от срички, които детето и преди е казвало, и детето след кратка пауза повтаря чутите срички. Така се изгражда своеобразен диалог. То знае имената на хора и предмети, когато бъде запитано къде е татко, къде е мама, къде е лампата, то обръща глава, за да търси това, за което се пита. Тук е интересно да отбележим, че ако детето не намери веднага търсеното, то бързо забравя за въпроса. Но ако открие човека или предмета, то погледът му остава върху него. Детето се стреми и наблюдава различни жестове на хората около  него и се опитва да ги имитира, то може да бъде обучено да показва различни неща с жестове, като например колко голям ще пораснеш, и то  вдига ръчичики нагоре, и др. подобни.

Детето използва много по-добре своите пръсти, за да хваща малки предмети или да опипва детайлите на по-големите предмети. То може да хвърля играчки със замах, а не само да ги пуска. Тук може да се проведе своеобразна игра – родителят връща на детето хвърления предмет, детето го хвърля отново. То може да държи по един предмет във всяка ръка и да ги почуква един в друг. То дотолова е овладяло фината моторика на пръстите, че е в състояние да хване малък предмет между палеца и показалеца. Детето може да седи изправено абсолютно самостоятелно вече почти цяла минута, като се държи за мебели и др. То може от положение на четири крака да достигне до изправено положение, като се държи за някакъв предмет. Може да седне само без помощта на възрастен. То седи стабилно вече с изправен гръб и изпънати крака. В това положение то може да играе дълго време,  без да изгуби равновесие. Детето пълзи самостоятелно. Това става като детето най-напред преминава през фаза  люлеене на четири крака. След което то се научава да пълзи самостоятелно.

Апр
04

Детето започва да подрежда и да свързва заедно сричките, които е произнасяло разделно през предходните три месеца. С  право можем да кажем, че то образува словесни единици. Най-честите такива са ма-ма, да-да и дай-дай. Още от 7-мия месец детето участва активно в играта на криеница, сега обаче сме навлезли в нова фаза и детето само търси майка си, която се е скрила зад някоя мебел в дома. Тя трябва да насочва неговото внимание към себе си, като му се показва и като извиква ку-ку, дзак или други. То очаква с интерес това показване и протяга търсещо глава към майката, наднича, докато тя се покаже от своето скривалище, тогава то реагира радостно.

Това е месецът, през който детето се ориентира в пространството. То различава горе и долу, отпред и отзад, а също така вътре и вън. Детето целенасочено бърка в кутия, за да извади оттам предмет, особено ако предметът е с различен цвят от кутията. То реагира още от първите месеци на силен шум, по-късно обръща глава в посока на шумоленето, сега обаче то вече се концентрира върху различни звуци и шумове, като тиктакането на часовника или звученето от телефонната слушалка и се заслушва в тях за дълго време.

В предишните месеци детето изпускаше предметите случайно, сега то си играе, като изпуска и повтаря процеса на хващане и изпускане с удоволствие. То пълзи напред съвсем целенасочено, лежи по корем, горнаъа част от тялото е повдигната. То пълзи по корем, като се опира на предмишниците. Тази фаза е много кратка и бързо бива изместена от същинско пълзене с ръце и крака. Детето може да седи седнало, без да бъде подпирано, с напълно изправено тяло за повече от минута. Ако се опитаме да изведем от равновесие седящото дете, то вече се опира не само напред и настрани, но и назад. Когато го поставим изправено и го държим за ръцете му, то стои съвсем здраво на крака и поема тежесттта на тялото си за повече от няколко секунди. След което то не може да задържи равновесие в това положение.

Март
28

Детето сякаш открива себе си. Това е месеца, в който детето се вслушва в звуците които издава. Това са шепнене и бърборене, като че ли бебето разказва нещо на себе си. Детето открива в огледалото детското лице и осъществява контакт с него като му се усмихва и го гледа в очите. В предишните месеци бебето се интересуваше от  лицата на хората край него. Сега то наблюдава с интерес какво правят хората около него, домашните занимания на неговото семейство. Способноста за концентрация непрекъснато нараства.

Детето проявява подчертан страх от непознати. То реагира с отдръпване и с особен поглед. Не позволява да бъде вземано и докосвано от хора които не е виждало преди. Дърпа се назад, обръща се, често дори плаче.

Сега детето си играе често с предмети, които обръща и прехвърля в ръцете си. Тук трябва да отбележим, че вече в хващането участва не само дланта, но се включват вече и  върховете на пръстите. Както и в седмия месец детето пружинира с удоволствие върху краката си, когато е държано под мишниците. когато родителят  му предложи пръсти, бебето с готовност се хваща за тях и се придърпва само до седеж. То още не може да пълзи напред, но опитвайки се всячески да постигне придвижване то се върти около собствената си ос и така постига идеята да промени положението си.

Когато поставим детето да седне, то е в състояние да седи съвсем самостоятелно. Може обаче да се наложи да се подпира с едната или с двете ръце, за да не се преобърне. Гърбът му още не е съвсем изправен. ако го побутнем странично то се подпира на ръката си,за да не падне.

Март
21

Това е месецът на първите социални игри. Например играта на криеница – майката спуска кърпа върху очите на бебето, след което я дърпа с весел смях и казва „дзак“ , „ку-ку“ и др. Детето също се смее радостно и след няколко опита се включва в играта, като дърпа само кърпата от лицето си.

През този месец детето често „бърбори“. То изрежда всички звуци, които до този момент се е научило да изговаря. Тези звуци се подреждат един след друг в срички, като хе-хе-хе, та-та, да-да, еп-па, ме-мем и други. Бебето променя непрекъснато силата на звука и височината на тона. Тези звукове все още нямат никакъв смисъл, например та-та не значат татко, колкото и да ни се иска.

Детето обича да разглежда предметите, като ги взема в двете си ръце, върти ги и ги обръща, често ги прехвърля от едната в другата ръка, изпуска ги и ги взима отново. Кърмачето вече е много хитро и сега то е напълно наясно, че в стаята има и предмети, които не могат да се видят. Ако то изпусне предмет и го изгуби от поглед по време на падането, то навежда глава и започва да го търси по пода. Детето знае, че предметите падат надолу, а не нагоре. То вече е в състояние да посегне с двете си ръце към два отделни предмета. Обикновено то държи двата предмета едновременно за няколко секунди, преди единият от тях да падне от ръката му.

Това е месецът, в който вече можем да държим детето под мишниците и да си играем с него, като го оставяме да прикляква и да се отблъсква с краката си. По този начин то пружинира, като последователно изпъва или свива краката си. То намира това упражнение за изключително забавно. Казваме, че бебето открива краката си през този месец, защото то си играе с тях и по друг начин – когато е по гръб то си играе с тях и ги хваща, понякога ги поднася и към устата си. Обръщането от гръб на корем е едно усъвършенствано движение за детето. Това е едно винтово завъртане на таза и раменния пояс. Това е предпоставка напълно необходима за по-късното овладяване на пълзенето, така също и на сядането.

Март
13

Детето може да разпознава близките си, като ги дарява с усмивка, а към непознатите хора става по-сдържано. Ако чуждият човек обаче се усмихне на детето или го закача игриво, то се настройва приятелски веднага и се усмихва в отговор. То е в състояние и да забравя лицата на близките си, ако не ги е виждало дълго време, в този случай то се държи с тях първоначално като с чужди хора. Детето може да произнася поредица от звуци като та-та-та, де-де-де, да-да-да. Отделните срички от тази поредица могат да се променят по височина и сила сякаш детето си пее.

На тази възраст бебето има много добре развит слух и то може много точно да установи източника на шума и да обърне главата си  в тази посока. То е в състояние да премести играчка от едната си ръка в другата. В края на краищата пътят на предмета винаги стига до устата, детето сякаш се опитва да разбере вкуса на всеки предмет като част от опознаването на заобикалящия го свят. Когато му подаваме предмет или играчка, бебето я поема съвсем целенасочено, без блуждаещи и насочващи движения, които бяха характерни за предходните месеци. Тук трябва да отбележим, че детето хваща само тогава, когато големината на предмета съответства на големината на ръката – до 3 см в диаметър например. Детето хваща предмета, като първо поставя дланта си върху него, а след това го хваща внимателно с палеца и пръстите. Използва цялата повърхност на ръката си  за хващане. Детето хваща  дори малки предмети по този начин.

Оставено по корем, детето се повдига и се опира на изпънатите си ръце. Ръцете са успоредни една на друга, а не поставени косо и встрани. Така то повдига нагоре целия си гръден кош. Тежестта на тялото ляга върху ръцете и корема. Китките са с разтворени пръсти. Юмручната поза е останала в миналото. Ако в този момент предложим на детето привлекателен предмет или играчка пред очите му, то премества тежестта върху едната си ръка и посяга с другата да го вземе. То може да пази равновесие за повече от 2 секунди. Ако иска да стигне до някакъв предмет, който е пред него, размахва ръце и крака в така наречените плавателни движения, но все още не е в състояние да се придвижи напред. Можем вече да го придърпваме напред  за ръцете до седеж. То изпитва удоволствие от това и когато възрастен го хване за ръцете, то разбира това като подкана за сядане. Ако в седнало положение на детето накланяме тялото му в рзлични посоки, то държи главата си изправена във всички положения без проблем. На тази възраст можем да поставяме бебето седнало, облегнато назад  на 60-70- градуса за по-дълго време, когато  е необходимо – например когато му даваме пюре с лъжичка. Ако тестваме детето в изправено положение, то поема тежесттна на тялото си върху краката си доста по-сигурно, но определено трябва да заявим, че това сега въобще не е време за ходене. Много често майки ме питат кога да поствяме детето на 90 градуса, отговарям им – когато бащата си постави седалката на колата си на 90 градуса. Съпругът обикновено отговаря – няма да го направя никога, защото така ще ме заболят гърбът и кръстът. Това  важи и за бебето, казвам аз.

Март
06

През първите месеци основният сетивен орган на бебето е неговата кожа. То реагира на докосване, погалване, студ и топлина. През 5-ия месец детето използва очите си изключително пълноценно и то е в състояние да следи обекти минути наред, без да умори очните си мускули. Слухът също вече се проявява като основна сетивност. Бебето може да прави разлика между ласкавия и по-строгия тон на майката. С мимиките на лицето си то може да изрази радост, страх и дори учудване. За първи път детето реагира на различните типове поведение на родителите си – както на положителните, така и на отрицателните. По отношение на речевото развитие децата обикновено упражняват овладените досега звуци в различни комбинации, без да прибавят нови. Детето съзира с радост подадената към него цветна играчка, размахва поривисто ръце и крака. Цветните играчки и дрънкалки събуждат неговия жив интерес.

През предишния месец бяхме описали,че кърмачето с удоволствие изпълнява люлеене по корем с вдигнати ръце и крака. Сега вече това люлеене се прекъсва с опора на ръцете. Ако нещо привлече вниманието на детето, то се обръща настрани дотолкова, че е в състояние да загуби равновесие и да се обърне по гръб. Това е неочаквано за него и трябва да се прави разлика от активното обръщане в следващите месеци.

Когато придърпваме детето напред  към седеж, то е значително по-активно от предходните месеци. Детето сякаш ни помага, като свива глава, ръце и крака. То също се придърпва напред. Способността да се опира на краката е значително увеличена, достатъчно е да го държим леко под мишниците. Кърмачето дори е в състояние да поеме само тежестта на тялото си за 1-2 секунди. През този месец все още се наблюдава лекото свиване на тазобедрените стави, което присъства още от раждането. Бебето стои върху пръстите си, но през този месец то вече е в състояние да се отпуска върху цяло стъпало. Отново предупреждавам, че изправянето на детето през този месец е само тест и в никакъв случай не трябва да се възприема като обучение или тренировка.

Февр
28

Бебето вече се смее с глас. Способноста да се усмихва се увеличава месец след месец и в четвъртия се прибавя един радостен смях. Това се получава когато близките му си играят и закачат с него. Детето се смее не само с глас, то се смее и с лицето и с ръчичките си. То не само се смее, бебето може да нададе и радостен вик. Други звукови проявления в тази възраст са  произнасянето на някои съгласни. Наричат се фрикативни съгласни понеже бебето ги произнася като издухва въздух през затворените устни. Така се получават звуци като „в“ , “ ф “ , а така също и „с“.

На тази възраст детето разглежда ръцете си като играчка, която е винаги на разположение. То ги търси, намира и отново изгубва. За първи път то се научава да ги събира заедно. Сега то може да достига с тях до кръста си, като ги спуска надолу. Най-важното движение на ръката сега обаче е към устата. Бебето „вкусва“, „опитва“ всеки докопан предмет или самите пръсти. Това е част от опознаването на света. Детето разглежда отблизо хванатите играчки като ги поднася пред очите си, като го прави изпълнено с най – искрено удоволствие.

Когато поставим бебето да седне /това отново е само тест / като го държим за тялото или мишниците внимателно детето държи главата си изправена. Дори когато накланяме телцето настрани главичката остава вертикална. Детето е много по концентрирано при придърпването към седеж, отколкото през предходните месеци. При някои по ленивчки бебенца може да се наложи да им  се духне към лицето или да бъдат повикани за да изправят глава.

Както в предишния месец крачетата остават в свито положение. То може да ги изпъва за кратко в коленете и глезените, но все още не в тазобедрените стави. Тук трябва да кажем, че е напълно възможно някои бебета да имат стабилна опора на краката си още в този месец, но това е по скоро изключение, а не правило.

Бебето вече не се задоволява с позата „сфинкс“, описана за предния месец. Опората в лактите не му е достатъчна, когато е поставено по корем. Сега гръбните мускули са много по – развити. Детето изпъва назад краката си, повдига във въздуха ръчичките си, изнася ги напред и назад. То сякаш „плува“ въху коремчето си като извива на дъга гърба си.